Костадин Гугов е един от най – обичаните български певци. Роден е през 1935 г. в София в семейството на бежанци от Кукуш. Внук е на музикант от гвардейски оркестър.
На осемнадесетгодишна възраст стъпва на сцената, където остава неотменно до края на живота си.
За концертна дейност го открова популярния акордеонист Стефан Демирев. Костадин Гугов е включен във фолклорната група, в която вече се изявяват Борис Машаллов, Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева. Прави записи в Радио София, в Балкантон, в Българско национално радио, Българска национална телевизия. В златния фонд на БНР има над 400 записа на Костадин Гугов.
В репертоара на певеца са включени емблематичните народни песни „Биляна платно белеше“, „Море сокол пие“, “Песен за Миле Попйорданов“, „Йовано, Йованке“, „Назад,назад, моме Калино“, „Ако умра ил' загина“. Приживе певецът знаел над 2 000 народни песни. Той остава в историята на фоклорната музика като „най – яркия представител на македонската народна песен“.
Костадин Гугов е носител ма много престижни награди, сред които и наградата „Нестинака“ за цялостно творчество.
Умира на 31 януари 2004 г. след боледуване от бронхопневмония (разболява се след новогодишния концерт, изнесен на живо на площад „ Батенберг“.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар