Приказки край огнището

 

Поздравителен адрес от вицепрезидента на Република България госпожа Илияна Йотова

 

Oбръщение към българската общност на г-н Алексей Андреев, посланик на Република България в Кралство Испания, по повод 24 май

Уважаеми сънародници,

Скъпи ученици, учители, преподаватели, родители, дейци на науката и културата,

Честит Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!

За втора година сме изправени пред предизвикателство, което не ни позволява да отбележим този забележителен празник физически заедно, но от друга страна, то ни дава и възможността за пореден път да покажем тържеството на българския дух и на способността му да ни сближава, обединява и води. И ако всеки народ черпи сила от своето културно, историческо и духовно наследство, то нашият народ има много, с което да се гордее, като особено място в тази съкровищница заема именно писмеността.

Не е случайно, че 24 май е един любим за всеки българин ден, защото колцина са народите, които имат празник на своите букви, просвета и култура. Дълъг и нелек е бил пътят на предците ни през вековете и през много изпитания са минали те, но и в най-трудните си години са съумявали да съхранят и отстоят своето най-скъпо наследство – езика, писмеността и културата. Днес светите братя Кирил и Методий са провъзгласени за съпокровители на Европа, а българската азбука далеч надхвърля границите на страната ни, като от 2007 г. насам е и една от трите официални азбуки в Европейския съюз – безценен принос на България в културното наследство както на континента, така и на света.

Дори в сегашния глобализиращ се свят, дълг на всеки от нас е и той да опази завета на онези преди нас и от своя страна да го предаде на идните поколения. В този смисъл учителите имат особено място и повод за гордост и радост в ден като днешния, защото не само са носители на това богатство, но са поели и отговорността да разпространяват свещения език на нашите деди сред бъдещето ни – децата. Благодарим на всички асоциации на българите на испанска земя и на неделните училища към тях, които неуморно и всеотдайно дават най-доброто от себе си за съхраняването на българския дух, език, традиции и родолюбие.

Затова днес ни е особено приятно да отбележим тази светла дата заедно – макар и виртуално – с видео, осъществено с ентусиазма и приноса на няколко асоциации на българите в Испания. С него бихме желали да отправим поздрав към всички Вас, скъпи сънародници, и най-вече към учениците, учителите, преподавателите и дейците на науката и културата, които въпреки, че са далеч от Родината, продължават да сеят семената на българското и да се грижат те да дават добър плод.

И така:

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!“

Видеото може да бъде видяно тук:

 

Посланик Алексей Андреев

Инициативи на Държавния културен институт по повод 24 май

 

Съобщение от Посолството на Република България по повод 24 май

    Имаме удоволствието да Ви представим поредните две дигитални инициативи на Държавния културен институт, с които да се отбележи 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност:
1.      „Ходене по чудесата“
Документален филм, 2016 г., 55 мин., с английски субтитри, автори: Бойко Василев и Хрисимир Данев, БНТ
    Кратко описание:
    Дали познаваме всъщност Климент Охридски, съдим по живота му: несломим дух, ентусиазъм и воля да стигне докрай с мисията. Пътуване във времето, но също в Охрид, Костур и София, в албанските и словашките земи и ходим по чудесата на Климент. Свети Климент бил едновременно учител и ученик, но също епископ, поет и лидер.
Филмът ще можете да гледате и споделяте чрез YouTube канала на Държавния културен институт от 21 май до 25 май включително.
    2.      Видеоклип, разказващ историята на проекта с арт инсталация Българските букви/Скритите букви
Проектът се реализира от Фондация „Прочети София“ за първи път през 2018 г. Представлява 12 оригинални пейки с формата на уникалните за кирилицата букви, всяка от които свързана със стихотворение и в превод на съответен език на съвременен български поет. Видеото разказва историята и пътя на арт инсталацията, как се изработват буквите, „животът им“ в София и Пловдив и изключително успешното международно представяне под името „Българските букви“ в Париж, Рабат, Берлин и Будапеща.
    От 24 май до есента на т.г. проектът ще бъде представен в университети и училища в Брюксел и в Гент.
Видеоклипът има две версии – една на български език и една на английски език и е достъпен за гледане и споделяне чрез YouTube канала на Държавния културен институт.
    В допълнение бихме искали да Ви уведомим за предстоящото излъчване на живо на концерт на „Мистерията на българските гласове“ на 22 май 2021 г., 19:00 ч. българско време.
    Изпълнителките от световноизвестния женски хор „Мистерията на българските гласове” с диригент проф. Дора Христова подготвят нова изненада за почитателите си в България и по света. Великденски концерт с обредни и ритуални песни от репертоара на състава, който ще се излъчва и онлайн с билети, ще зарадва публиката на 22 май от 18:30 ч. в Сити Марк Арт Център.
    Концертът е първият на живо на ансамбъла за тази година и ще може да се наблюдава онлайн. Достъпът е платен, а линкът, в който ще се излъчва е следният:
https://cmart.bg.live/bg/1202/filmlanding-go?fbclid=IwAR2cgkfI1qdzRD-hdVgOLh4wwMuHkbFnGCGbYutzRSDp7zWZmrVWMjXwd-U
За повече информация можете да следите сайта https://culture-mfa.bg и социалните мрежи на ДКИ – Facebook и YouTube.

Поздравителен адрес от името на Посолството на Република България по повод 3 март

Уважаеми сънародници,

Скъпи приятели,

По случай 3 март – Национален празник на Република България – за нас е особено удоволствие да споделим с Вас песните на „Мистерията на българските гласове“ и виртуалната изложба на Държавния културен институт към министъра на външните работи на България „Българските градове – древност която живее“:
https://www.youtube.com/watch?v=q2CAf8PXLTE&feature=emb_imp_woyt
https://www.youtube.com/watch?v=-R2W7J0z8ag&feature=emb_imp_woyt
В тази неприличаща на други година това е една възможност да отбележим заедно, макар и по нетрадиционен начин, тази славна дата в нашата история. Видео концертът съдържа подбрани изпълнения на хор „Мистерията на българските гласове“, две от които са заснети по време на акапелен концерт на хора през ноември 2020 г. в „Сити Марк Арт Център“, София, а третото – в Kirche Neumünster, Цюрих, Швейцария, по време на есенното му турне BooCheeMish през 2019 г. с Лиса Джерард и музикантите Христина Белева (гъдулка), Петър Миланов (китара), Костадин Генчев (кавал) и Димитър Семов (ударни и перкусия).
Втората инициатива е разработена специално за 3 март и представлява виртуална разходка из българските градове, включени в едноименната пътуваща експозиця на Държавния културен институт.
От името на Посолството на Република България в Мадрид Ви честитим светлия празник с пожелание за много здраве и бодър и силен дух, който да ни обединява около националните идеали и да отстоява завета на нашите предци, отвоювали с героизма, духовността и себеотрицанието си достойно и равноправно място на страната ни в Европа!
 

Земя пълна с добрини: Димитровден

 

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Църковният празник е наричан от народа Димитровден.

Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите му го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили Димитрий.

След кончината на родителите си, Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Димитрий загинал мъченически през 306 година - прободен с копие.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро. За мироточивите му мощи се говори в паметници от десети век.

Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българите и гърците започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българите и сърбите го почитат като патрон на цялото славянство.

Днес мощите на Свети Димитрий се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му място, а светецът се почита като покровител на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.

Името на Свети Димитрий е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитрий. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.

Народният култ към Свети Димитрий го представя като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър - зима". В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата.

Според поверията в полунощ срещу празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първия сняг. На 26 октомври завършва и традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус.

На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци. 

Имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Митка, Митко, Митра, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa.

Трето издание на фолкорен фестивал „Завило се хоро, извило се“ - ретроспекция

Щедро раздаван талант, красиви народни носии, нови приятелства, бурни аплодисменти,  много емоции. Третият фолклорен фестивал „Завило се хоро, извило се“ продължи поставеното преди три години начало на единение и на популяризаране на нашите фолклорни съкровища. Цялата  фестивална програма, продължила две седмици, беше посветена  на 1 ноември- Ден на народните будители, един все по-важен и все по-нужен ни празник.

Едно мащабно събитие като фестивала „Завило се хоро, извило се“ не може да се осъществи без финансова подкрепа. Организаторите изказват своята дълбока признателност на Николай Тодоров, д-р Ивайло Ценов, Иванка Иванова, Камен Кръстев, Явор Aнаниев,  Денчо Гугутков. Благодарим от все сърце! 

Във фестивалната програма се откроиха три събития – конкурс за детска рисунка, голямо хоро и концерт на фолклорните състави.  

За първа година Асоциация на българите в провинция Таргона „България“ и Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ обявиха конкурс за детска рисунка на тема „Будителите са сред нас“  за деца от всички български общности. Всъщност това е и първият конкурс от такъв мащаб организаран от българско училище в Каталуния. Проявата беше подкрепена и от Държавната агенция за българите в чужбина (която осигури част от наградите), издателство „АзБуки“, любимото радио на българите по света „Татковина“ и Образователен блог (единствения професионален блог на български учител в чужбина). Специалната награда – таблет Huawei, беше предоставена от Асоциация „България“ . 

Получиха се 252 рисунки от България, Германия, Молдова, Италия, Испания. Прекрасни творби на цяла плеяда талантливи деца. Силно впечатление направи наличието на две тенденции в концепцията на рисунките – поглед обърнат към нашите будители в миналото – отец Паисий, Иван Вазов, Ботев, Левски, Светите Седмочисленици, светите братя Кирил и Методий, Георги Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър; и другото направление – трудът на съвремения български учител. Част от конкурсните творби бяха представени на вниманието на каталунската публика в изложбената зала на Casal de donas в Реус. На официалното откриване на експозицията присъства и началничката на отдел „Гражданско участие“ в кметство Реус госпожа Монсерат Флорес Джуанпере. 

Моменти от изложбата може да се видят в следната публикация

Журито беше силно затруднено в избора си на победители и затова удвои наградите.

Списък с наградените може да видите в следната публикация

            Отделът по туризъм към кметсто Реус предостави на участниците и  гостите на фестивала възможност два дни (3 и 4 ноември) да посетят напълно безплатно три туристически обекта в града, образци на модернизма – Гауди център (Реус е родното място на Антони Гауди и Корнет),  Институт „Пере Мата“ и камбанарията на приората „Свети Петър“.  

На 3 ноември се осъществиха две събития от фестивалната програма. Предварителният замисъл –  флашмоб, се трансформира в голямо българско хоро на площад „Evarist Fàbregas i Pàmies“. Хубаво, цветно и колоритно  нашенско хоро. До опитните танцьори, врели и кипели във фолклорните български страсти, се нареждат малките, сега прохождащи звездички. Люля се Реус в ритъма на хорото и приветства българското шествие. С танци под звуците на гайдата начело с българското знаме шествието премина през централния площад, зави се хорото пред кметството и продължи да се  извива по градските улици все така красиво, пъстро, българско...

На сцената на театър „Санта Лусия“ български фолклорни състави се надпреварваха да покажат талант, изобретателност, приемственост между поколенията. С песни, с танци, с душа и сърце беше сътворено нещо прекрасно. Театралната зала беше твърде тясна за публиката. Фоайето на „Санта Лусия“ оборудвано с голям екран, който показва директно случващото се на сцената, също не успя да побере всички, които искаха да видят поредното чудо на българския дух. Защото всяка една песен, всеки един танц, всяка една музикална интерпретация е чудо, откъснало се от душата на твореца и изпълнителя.

Прекрасни български състави!

„Българска роза“ от Плама де Майорка, „Китка“ и „Веселяци“ от Лондон, „Т.А.Н.Г.Р.А. от Мадрид, „Шарени мъниста“ от Памплона, „Весело хорце“ от Сарагоса, децата от българско училище „Паисий Хилендарски“  Лерида,  подкрепени от гайдаря Слави Танев, „Изворче“ Реус, Ирина Маринова и малката, но многообещаваща певица Йоанна Йонасон от Барселона, танцьорите от Kънтри група  Реус взеха участие в третото издание на „Завило се хоро, извило се“.

Всяка група, всеки изпълнител даде от себе си талант, страст и една голяма любов към България и българското.

Специален гост на концерта и на българското училище беше господин  Ангел Джамбазки. От сцената на театър „Санта Лусия“ той се обърна към всички с много мили и затрогващи думи. Една фраза няма да забравя. Вклинила се е дълбоко в съзнанието ми: „Не забравяйте, България ви чака.“ ....

Госпожа Монсерат Флорес Джуанпере и госпожа Мария Долорс Серда Лозано, завеждаща отдел „Образование“ в кметството поздравиха участниците и гостите и изказаха пожеланията си за успех на фестивала.

След края на концертната програма, когато публиката се разотива, скътала прекрасни емоции в сърцето, съхранила чудесни мелодии и гледки в ума, на участниците се полага  особена почивка. Танцували и пяли за публиката, те пяха и танцуваха за танца, за искуството в хоротеката, която се превърна в естествено продължение на концерта.

Да запазим българския дух и самосъзнание, да популяризараме нашия фолклор и култура, да се опознават и сприятеляват артисти от различни краища на Европа – това са основните задачи на фестивала „Завило се хоро, извило се“.

И те се изпълняват при всяко негово издание.

И ще се изпълняват и при следващото.

На 2 ноември 2019 година.

В Реус.

....

Красиви са нашите хорА и ръченици, копаниците и буенека. Красиви са и народните ни носии, шевици и накити. Красива са българите в порива си да съхранят, да устоят, да бъдат българи.

Св. св. Константин и Елена

На 21 май Църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Свети Апостоли" в Цариград, а градът 16 века носи името му - Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал". Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св. Св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.   След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Източници:

www.actualno.com

www.nestinari.bg

Флашмоб и концерт по повод Деня на народните будители

Фолклорен фестивал „Завило се хоро, извило се“ Реус, 3 ноемвриФлашмоб и концерт по повод Деня на народните будители

Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец

           Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

          Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

          Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

          Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.

http://www.pravoslavieto.com/life/08.18_sv_Ivan_Rilski_uspenie.htm

Честит празник на българското слово!

„... че и нии сме дали нещо на светът

и на вси словене книги да четат.“

Възнесение Господне

Днес отбелязваме Възнесение Господне или Спасовден. Празникът отбелязва момента, в който Иисус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.

Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите починали близки и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.

Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият.

Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви, наречени „русалийки“, „русалци“, „русалии“. Представяли си ги като свръхестествени женски демони, подобни на самодивите, които имали дарба да лекуват странни болести. Приема се, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния.

Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

Ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.

Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. Жена, която не може да зачене, трябва да преспи под растението, но с мъж, с когото няма кръвна връзка. Малко преди първи петли двамата хукват към селото, без да се обръщат назад. Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се смята за „магическо” и не се възприема като прелюбодеяние.

Имен ден имат Спас, Спаска, Спасена, Спасимира

източник http://1kam1.com/otbelyazvame-vaznesenie-gospodne-spasovden/

Трето издание на фолклорен фестивал „Завило се хоро, извило се“

И тази година ще имаме възможност да създадем за няколко часа една малка България под каталунското небе.

Спомен от миналогодишния фестивал: