четвъртък, 13 юни 2019 г.

Трето издание на фолкорен фестивал „Завило се хоро, извило се“ - ретроспекция


Щедро раздаван талант, красиви народни носии, нови приятелства, бурни аплодисменти,  много емоции. Третият фолклорен фестивал „Завило се хоро, извило се“ продължи поставеното преди три години начало на единение и на популяризаране на нашите фолклорни съкровища. Цялата  фестивална програма, продължила две седмици, беше посветена  на 1 ноември- Ден на народните будители, един все по-важен и все по-нужен ни празник.

Едно мащабно събитие като фестивала „Завило се хоро, извило се“ не може да се осъществи без финансова подкрепа. Организаторите изказват своята дълбока признателност на Николай Тодоров, д-р Ивайло Ценов, Иванка Иванова, Камен Кръстев, Явор Aнаниев,  Денчо Гугутков. Благодарим от все сърце! 
Във фестивалната програма се откроиха три събития – конкурс за детска рисунка, голямо хоро и концерт на фолклорните състави.  
За първа година Асоциация на българите в провинция Таргона „България“ и Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ обявиха конкурс за детска рисунка на тема „Будителите са сред нас“  за деца от всички български общности. Всъщност това е и първият конкурс от такъв мащаб организаран от българско училище в Каталуния. Проявата беше подкрепена и от Държавната агенция за българите в чужбина (която осигури част от наградите), издателство „АзБуки“, любимото радио на българите по света „Татковина“ и Образователен блог (единствения професионален блог на български учител в чужбина). Специалната награда – таблет Huawei, беше предоставена от Асоциация „България“ . 




Получиха се 252 рисунки от България, Германия, Молдова, Италия, Испания. Прекрасни творби на цяла плеяда талантливи деца. Силно впечатление направи наличието на две тенденции в концепцията на рисунките – поглед обърнат към нашите будители в миналото – отец Паисий, Иван Вазов, Ботев, Левски, Светите Седмочисленици, светите братя Кирил и Методий, Георги Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър; и другото направление – трудът на съвремения български учител. Част от конкурсните творби бяха представени на вниманието на каталунската публика в изложбената зала на Casal de donas в Реус. На официалното откриване на експозицията присъства и началничката на отдел „Гражданско участие“ в кметство Реус госпожа Монсерат Флорес Джуанпере. 
Моменти от изложбата може да се видят в следната публикация



Журито беше силно затруднено в избора си на победители и затова удвои наградите.

Списък с наградените може да видите в следната публикация

            Отделът по туризъм към кметсто Реус предостави на участниците и  гостите на фестивала възможност два дни (3 и 4 ноември) да посетят напълно безплатно три туристически обекта в града, образци на модернизма – Гауди център (Реус е родното място на Антони Гауди и Корнет),  Институт „Пере Мата“ и камбанарията на приората „Свети Петър“.  




На 3 ноември се осъществиха две събития от фестивалната програма. Предварителният замисъл –  флашмоб, се трансформира в голямо българско хоро на площад „Evarist Fàbregas i Pàmies“. Хубаво, цветно и колоритно  нашенско хоро. До опитните танцьори, врели и кипели във фолклорните български страсти, се нареждат малките, сега прохождащи звездички. Люля се Реус в ритъма на хорото и приветства българското шествие. С танци под звуците на гайдата начело с българското знаме шествието премина през централния площад, зави се хорото пред кметството и продължи да се  извива по градските улици все така красиво, пъстро, българско...






На сцената на театър „Санта Лусия“ български фолклорни състави се надпреварваха да покажат талант, изобретателност, приемственост между поколенията. С песни, с танци, с душа и сърце беше сътворено нещо прекрасно. Театралната зала беше твърде тясна за публиката. Фоайето на „Санта Лусия“ оборудвано с голям екран, който показва директно случващото се на сцената, също не успя да побере всички, които искаха да видят поредното чудо на българския дух. Защото всяка една песен, всеки един танц, всяка една музикална интерпретация е чудо, откъснало се от душата на твореца и изпълнителя.
Прекрасни български състави!
„Българска роза“ от Плама де Майорка, „Китка“ и „Веселяци“ от Лондон, „Т.А.Н.Г.Р.А. от Мадрид, „Шарени мъниста“ от Памплона, „Весело хорце“ от Сарагоса, децата от българско училище „Паисий Хилендарски“  Лерида,  подкрепени от гайдаря Слави Танев, „Изворче“ Реус, Ирина Маринова и малката, но многообещаваща певица Йоанна Йонасон от Барселона, танцьорите от Kънтри група  Реус взеха участие в третото издание на „Завило се хоро, извило се“.




Всяка група, всеки изпълнител даде от себе си талант, страст и една голяма любов към България и българското.
Специален гост на концерта и на българското училище беше господин  Ангел Джамбазки. От сцената на театър „Санта Лусия“ той се обърна към всички с много мили и затрогващи думи. Една фраза няма да забравя. Вклинила се е дълбоко в съзнанието ми: „Не забравяйте, България ви чака.“ ....
Госпожа Монсерат Флорес Джуанпере и госпожа Мария Долорс Серда Лозано, завеждаща отдел „Образование“ в кметството поздравиха участниците и гостите и изказаха пожеланията си за успех на фестивала.
След края на концертната програма, когато публиката се разотива, скътала прекрасни емоции в сърцето, съхранила чудесни мелодии и гледки в ума, на участниците се полага  особена почивка. Танцували и пяли за публиката, те пяха и танцуваха за танца, за искуството в хоротеката, която се превърна в естествено продължение на концерта.
Да запазим българския дух и самосъзнание, да популяризараме нашия фолклор и култура, да се опознават и сприятеляват артисти от различни краища на Европа – това са основните задачи на фестивала „Завило се хоро, извило се“.
И те се изпълняват при всяко негово издание.
И ще се изпълняват и при следващото.
На 2 ноември 2019 година.
В Реус.
....
Красиви са нашите хорА и ръченици, копаниците и буенека. Красиви са и народните ни носии, шевици и накити. Красива са българите в порива си да съхранят, да устоят, да бъдат българи.


вторник, 21 май 2019 г.

Св. св. Константин и Елена


На 21 май Църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Свети Апостоли" в Цариград, а градът 16 века носи името му - Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.
Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал". Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св. Св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.   След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.




Източници:
www.actualno.com
www.nestinari.bg



сряда, 7 ноември 2018 г.

Петиция за създаване на консулска служба в Барселона


На вниманието на българските граждани в автономна област Каталуния!


На 24. октомври 2018 в гр. Барселона, автономна област Каталуния, Кралство Испания се проведе събрание за организиране и произвеждане на петиция за откриване на Консулска служба на Република България в Барселона. Бе избран Инициативен комитет.
Определени са райони за събиране на подписи за Петицията ( Приложение №1) и лицата, които дават указания по изпълнението на Петицията с подписите:
1. Местата за събиране на подписите са следните :
1. Барселона
• Контакт с български студенти - отг. Иванка Иванова и Явор Ананиев и Андрей Георгиев .
• Зъболекарса клиника , c/ Rovira i Virgili Nº2-4 - Ивайло Иванов и Диана Стоянова Визова
• Българско училище в гр. Барселон, Ronda Sant Pau, 72 08015 Barcelona, – отг. Стоянка Колева
• Бадалона- български медици -отг . Ивайло Ценов, Александър Георгиев Терняков
И Ренета Тодорова Цветкова .
• Български Магазин Сан Жуан Деспи Барселона
• Български магазин Дунав , Барселона 
tel: +34 933 321 108 tel: +34 650 087 132 –отг. Михаела Михайлов Цонева
• Лерида 25123 Torrefarrera (Lérida ) c./Tramontana 12 pol.ind.Les Comes tel.973751007 Balkanica Distral склад и магазин за български продукти -отг.Михаела Михайлов Цонева
tel: +34 604 25 24 41
2. Йорет де Мар -отг Ивайло Ценов
3. Тарагона– отг. Илиана Илиева – Дъбова
4. Реус (Българско училище)- отг. Илиана Илиева - Дъбова
5. Лерида - отг. Ивайло Ценов Иванов и Диана Стоянова Визова
6. Лерида- Българско училище – отг. Илиана Илиева
7. Жирона -отг. Диана Стоянова Визова
8. Граноерс - отг. Катя Кръстева
9. Салоу - Български магазин, отг. Илиана Илиева- Дъбова
10. Кастелдефелдс -отг. Денчо Милков Гугутков
11. Матаро - отг.Стоянка Колева
12. Мойет - отг.Ненчо Алексиев
13. Мойет - Българско училище - отг. Илиана Илиева-Дъбова
Други подписи , извън посочените места се считатат за невалидни!
За допълнителни места ще бъдете уведомени от екипа на Инициативниякомитет.
От Инициативен комитет
Методическите указания са неразделна част от Протокола, съласно Решение на Инициативния комитет .
1. Иванка Василева Иванов
2. Ненчо Георгиев Алексиев
3. Ивайло Ценов Иванов
4. Денчо Милков Гугутков
5. Илиана Тодорова Илиева -Дъбова
6. Диана Стоянова Визова
7. Явор Ананиев  Дончев

Резултати от Конкурс за рисунка „Будителите са сред нас“




Днес, 01.11.2018 година,
Комисия в състав:
Председател: Ирина Маринова
Членове:
1. Таня Търкаланова
2. Селия Мартин Руиз

след като разгледа и оцени всички получени 252 детски и ученически творби от България, Испания, Молдова, Италия, Германия
в отделните възрастови групи  и категории, реши да присъди следните награди:

I възрастова група /5-10 години/

I място - Яница Тодорова Хараламбуева ,  ОУ"Отец Паисий" гр. Бяла, България
I място - Йоана Тернианова, БНУ "Св.св. Кирил и Методий" Барселона, Испания
II място -  Йоана Теодорова Бъчева, ДГ “Иглика”  Плевен, България
II място -  Мария Данаилова Дянкова, II ОУ "Св. П. Хилендарски", Раднево
III място -  Наталия Петрова Колева, ДГ “Ален мак”  25 Стара Загора, България
III място - Ная Иванова Стоянова , ДГ”Соня”, група “Мечо Пух”, Велико Търново, България
III място - Иван Георгиев Петков, СУ "Нешо Бончев" гр. Панагюрище, България

II възрастова група /11-14 години/
I място - Далия Драгомирова Димитрова , 49 ОУ "Бенито Хуарес" София, България
II място - Ния Доброславова Божилска, 49 ОУ "Бенито Хуарес" София, България
III място - Анна Робул, МОУ "Парканская  СОШ №1 им.А. Стоева", Молдова


III възрастова група /15-18 години/
I място - Зейнеб Меджит Исуф, СУ“Отец Паисий“ с.Люляково, България
I място - Хафисе Хасан Мутла, СУ“Отец Паисий“ с.Люляково, България
II място - Емилио  Спинели, БНУ "Асен и Илия Пейкови" Салерно, Италия
III място - Анастасия Балова, Теоретичен лицей“В.Машков“ , Молдова


Специална награда
Мелиса Реджеб Иса, СУ“Хр,Смирненски“ с.Черноочене, България


Оригинална идея
Марк Костов, 10 години, БНУ „Св. Седмочисленици“ Тарагона –Реус, Испания

Награда на РС
Илиян Любомиров Денов, ОУ “Никола Йонков Вапцаров“ Ботевград, България

четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Флашмоб и концерт по повод Деня на народните будители



Фолклорен фестивал „Завило се хоро, извило се“ Реус, 3 ноемвриФлашмоб и концерт по повод Деня на народните будители

събота, 18 август 2018 г.

Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец



           Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.
          Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
          Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.
          Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.