събота, 18 август 2018 г.

Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец



           Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.
          Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.
          Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.
          Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в България.


сряда, 11 юли 2018 г.

Гласуване за смяна на часа




До 16 август гражданите на Европейския съюз имат възможност да изразят своето мнение по проблема за смяната на часовото време. 
Може да направите това на български език на следния адрес: 

четвъртък, 17 май 2018 г.

Възнесение Господне



Днес отбелязваме Възнесение Господне или Спасовден. Празникът отбелязва момента, в който Иисус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.
Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите починали близки и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.
Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият.


Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви, наречени „русалийки“, „русалци“, „русалии“. Представяли си ги като свръхестествени женски демони, подобни на самодивите, които имали дарба да лекуват странни болести. Приема се, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния.
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. Жена, която не може да зачене, трябва да преспи под растението, но с мъж, с когото няма кръвна връзка. Малко преди първи петли двамата хукват към селото, без да се обръщат назад. Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се смята за „магическо” и не се възприема като прелюбодеяние.
Имен ден имат Спас, Спаска, Спасена, Спасимира

вторник, 17 април 2018 г.

Трето издание на фолклорен фестивал „Завило се хоро, извило се“


И тази година ще имаме възможност да създадем за няколко часа една малка България под каталунското небе.

Спомен от миналогодишния фестивал:

          

понеделник, 19 март 2018 г.

Съобщение


Cреща разговор



На 18 март в културен център „Понент“ се проведе среща разговор с г-жа Елица Славчева, съветник по трудово-правните въпроси в Посолството на България в Мадрид, и адвокат София Николаева от Мадридската адвокатска колегия.
Г-жа Славчева представи обща информация за системата на пенсиониране в България към настоящия момент. Адвокат Николаева запозна присъстващите със съвременното законодателство в Испания по отношение на пенсионирането. 
Всеки от присъстващите зададе интересуващите го въпроси и получи компетентен отговор.
Проблемите, които вълнуват българите в провинция Тарагона са свързани не само с предстоящо пенсиониране, но и с трудовите договори, особено на домашните помощници и на работещите почасово; с начините на котизиране в Испания и възможностите за самоосигуряване. 
Срещата протече много спокойно. 
На срещата бяха дошли наши сънародници от Лерида, Уеска и дори от А Коруня. 
За жалост, както се и очакваше, българите, които присъстваха не бяха повече от петдесетина души. Тези, които не присъстваха, могат да зададат въпросите си на адвокат или в Сегуредад Сосиал. На едното място ще се наложи да си платят, а на другото не могат да ги информират за тяхната ситуация в България.
Проблемите, които вълнуват българите в провинция Тарагона са свързани не само с предстоящо пенсиониране, но и с трудовите договори, особено на домашните помощници и на работещите почасово; с начините на котизиране в Испания и възможностите за самоосигуряване.
Срещата протече много спокойно.
На срещата бяха дошли наши сънародници от Лерида, Уеска и дори от А Коруня.