Покана

Съобщение

Día Internacional de la Lengua Materna/Международен ден на майчиния език

21 февруари е обявен от ЮНЕСКО за международен ден на майчиния език през 2000 година. 

El Día Internacional de la Lengua Materna, fue proclamado por la Conferencia General de la Organización de las Naciones Unidas para la Educación, la Ciencia y la Cultura... mas 

Día Internacional de la Lengua Materna

Българското слово: Свети Зарезан

Свети Зарезан

автор: Ники Комедвенска

Налейте ми чаша от лудото вино -

денят е по мъжки суров!

Лозите набъбват и тази година,

готови за нова любов.

Под нежните пъпки сърцата остават

невинни до първия плод,

но грешното вино, което ни дават,

е всъщност самият живот.

Недей се превзема, свети Валентине!

На тази трапеза си нов.

Сипи си да пиеш от нашето вино,

да видиш какво е любов!

Ще паднеш от коня, когато те тресне,

и тройно ще бъдеш пиян.

Без картички нежни и влюбени песни -

това е свети Зарезан!

Такива сме ние от много години

и Бог ни обича. Амин!

Животът започва от влюбено вино,

а не от един Валентин.

Свети Кирил Славянобългарски

На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник за успението на Свети Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни - Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград, заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх. Заедно с брат си Методий създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Двамата братя били изпратени от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечелят за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но интересите на местното германо-латинско духовенство били засегнати чувствително. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против славянските просветители. Двамата братя трябвало да отидат в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ се разболял тежко. Той бил постриган в монашество с името Кирил и след 50 дни починал - на 14 февруари 869 г. Лично папа Адриан отслужил службата при погребението му в църквата "Св. Климент Римски".

Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски, със сътрудничеството на св. Методий, Моравски архиепископ. Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.

Сръчни ръце: Свещи от раковини

За да запазите летните си спомени през цялата година, ние ви предлагаме да превърнете мидите в ефектни свещи, които да красят всяка част от дома.
Необходимите материали, които трябва да набавите предварително са:
- Пчелен восък, който определено превъзхожда парафина като качество – гори по дълго, ухае приятно дори без добавени аромати и не пуши. Ако не можете да си набавите восък или парафин, тогава просто използвайте този от малките чаени свещи.
- Фитили, които може да закупите от специализираните магазини за аромати 
- Купичка, в която да разтопите восъка – изберете един съд, който да използвате само за тази цел.  
Изберете онези раковини и миди, които са достатъчно дълбоки, за да бъде излят восък в тях. Може да използвате такива, които са закупени от магазин, както и такива, които сами сте събирали. Ако използвате последния вариант, препоръчително е няколко дена да престоят в смес от две части вода и една част белина, за да се почистят максимално отвътре и отвън. Също така, в деня преди да правите свещите, напълнете черупките с вода, за да се уверите, че не изпускат отнякъде. След това ги оставете да изсъхнат максимално добре.
Докато восъкът се разтопява, пригответе раковините. Поставете ги на гладка повърхност и сложете фитилите.На финала внимателно излейте течния восък, внимавайки  съдържанието му да не излезе извън черупките. Така приготвените свещи може да използвате за украса или просто като акцент.

Притча

Съобщение

Православие: Свети Трифон Зарезан

На 1 февруари православната църква почита Св. Трифон - лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя.

На 17-годишна възраст успял да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство.

Само няколко години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан - Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им.

Един от тях бил Трифон, който не пожелал да се отрече от Христа

и умрял от раните си след дълги изтезания, но с молитва на уста.

Денят на Св. Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

Според българските народни традиции Св. Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.

На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята

Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино.

Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.

На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер.

Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.

Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята - обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома.

Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.

В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.

Източник: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5490731