На 1 февруари православната църква почита Св. Трифон -
лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е през 225 г. сл. Хр. в
семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя.
На 17-годишна
възраст успял да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което
бил богато възнаграден от императорското семейство.
Само няколко
години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан - Деций
Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради
вярата им.
Един
от тях бил Трифон, който не пожелал да се отрече от
Христа
и
умрял от раните си след дълги изтезания, но с молитва на уста.
Денят
на Св. Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на
лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската
православна църква датите на църковните празници се изместват.
Трифоновден
е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3
февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение
Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
Според
българските народни традиции Св. Трифон е покровител на лозарите, винарите и
кръчмарите.
На този ден се извършва ритуално зарязване на
лозята
Обичаят
повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с
лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино.
Всичко
се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.
На
лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти.
После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода
и пепел, които пази от Бъдни вечер.
Kато
завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.
Лозите
се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се
Цар на лозята - обикновено имотен човек, след което се прави обща богата
трапеза на самото лозе или у дома.
Според
етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис - бога,
когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята.
Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да
правят вино.
В
негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и
веселие сред природата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар