събота, 28 март 2015 г.
вторник, 10 март 2015 г.
петък, 6 март 2015 г.
вторник, 3 март 2015 г.
На
19 февруари (3 март) 1878 г. в градчето
Сан Стефано близо до Цариград Русия и Османската империя сключват прелиминарен
(предварителен ) мирен договор. Според него се създава автономно трибутарно
Княжество България, което да има своя войска и правителство. Предвижда се
новата християнска държава да включва почти всички български земи: Южна
Добруджа, Дунавска България, Северна Тракия и цяла Македония със значителен
излаз на Бяло море. Според същия договор две български области са преотстъпени
от Русия на съседни страни – Румъния получава Северна Добруджа в замяна на
отнетата ѝ от Русия Южна Бесарбия, а Сърбия – Нишко и Лесковацко. Голяма част
от Южна Тракия и Централните Родопи остават в Османската империя. Договорът
предвижда двегодишна руска окупация на България и въвеждането на новото
държавно управление под контрола на специален императорски комисар. Предвижда и
пълна държавна независимост на Сърбия, Черна гора и Румъния. Санстефанският
договор е подписан в нарушение на поетите от руска страна ангажименти към
Австро–Унгария и Великобритания. Заплашена от международна изолация и лишена от
ресурси за силова политика спрямо великите сили, Русия приема промяна на предварителния договор.
Договорът,
подписан в Сан Стефано е предварителен. Заинтересованите европейски държави,
както и съседните страни също не са съгласни с перспективата за една голяма държава в центъра на Балканския
полуостров близка до Русия. През лятото на 1878 г. (13 юни – 13 юли) в Берлин
се провежда конгрес, на който се вземат решения, свързани с бъдещето на Европа.
На конгреса присъстват представители на Русия, Англия, Франция, Германия,
Австро – Унгария, Италия и др. Договорът, който се подписва разкъсва България
на няколко части. Създава се Княжество България, включващо земите на север от
Стара планина и Софийско, автономна
област Източна Румелия на юг от Балкана, Северна Добружда е дадена на Румъния,
Сърбия получава Пиротско, Нишко и Враня,
останалите български земи – Македония, Одринска и Беломорска Тракия се връщат
на Османската империя. Споразумението на великите сили в Берлин е поредният им
несправедлив диктат спрямо по-малки и и по-слаби страни. В същото време, макар
и разпокъсващ българската национална общност на пет части с различен статут,
Берлинският договор слага легитимен край
на Руско – турската война, завършила с един безспорно положителен резултат –
възстановяване на българската държава.
Абонамент за:
Публикации (Atom)