Признаване на геноцида над арменския народ

Народното събрание на Република България призна масовото изтребление над арменците в Османската империя и обяви 24 април за ден на възпоменание на неговите жертви. 

Репортаж за радио „Татковина“

Страстна седмица. Велики петък / Разпети петък

          Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.

Велики четвъртък е!

Идеи за украса

 

http://velikden.rozali.com/

Страстна седмица. Велика сряда

    Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.

Помазването във Витания

(Мат. 26:6:13)

       Срядата от Страстната седмица е ден на строг пост*. На този ден Църквата припомня за предателството на Юда и ни призовава към покаяние по примера на блудницата. На вечернята слушаме откъс от Евангелието на Матей, където е показана връзката между помазването, направено от грешницата, и решението на Юда да предаде своя Господ. Евангелският текст е по Матей, но песнопенията в завършек на неговия разказ са по описанието на Лука. Той отбелязва, че тази жена била известна грешница и описва как тя изтрила с косата си Христовите нозе (Лука 7:36-50).

       Блудницата използвала скъпо благовоние и това накарало апостолите да възнегодуват против нея, защото в техните очи подобна постъпка била истинско кощунство спрямо всеобщата бедност. Случвало се понякога учениците грешно да тълкуват думите на своя Господ и да придават твърде суров смисъл на Неговите разбирания, наблягайки само на отделни страни от Неговата мисъл. Иисус Христос ги порицал за това, а постъпката на жената приел с похвала: Той похвалил щедростта й, приел любовта й и още тогава й отредил място сред жените-мироносици, които са равноапостолни и първи свидетелки на Възкресението.

Евангелският разказ е вдъхновил една монахиня на име Касиана да напише във византийски стил поема, в която личи фино боравене с термините, разкрити във взаимно съпоствяне или чрез средствата на асоциативни образи (и дори чрез гръцки непълни рими), или чрез преки контрасти.

Господи, падналата в много грехове жена,

като усети Твоето Божество, си издигна до мироносица

и, като ридаеше, принесе Ти миро преди погребението.

Горко ми, казваше тя, защото живия в нощта на

невъздържаното блудство, мрачното и безлунно

силно влечение на греха!

Приеми потоците мои сълзи, Ти, Който чрез облаците

произвеждаш водата в морето.

Наклони се към моите сърдечни въздишки,

Ти, Който чрез неизказаното Твое снизхождение наведе небесата!

Дай да целуна и отрия с косите на главата си

Твоите пречисти нозе,

чийто шум Ева в рая по пладне като чу и, уплашена, се скри.

Кой ще изследва, Душеспасителю, Спасе мой,

множеството мои грехове и бездната на Твоите съдби?

Не презирай мене, Твоята рабиня, Ти,

Който имаш безмерна милост.

(Велика сряда, стиховен стихира, гл. 8)

       Да се спрем по-подробно на асоциативните образи и контрастите в този красив текст:

Сълзите на грешницата, този извор на покаяние, напомнят на водите, които Творецът събрал на едно място през третия ден от сътворението. Така покаянието става творческо дело, което всеки човек може да предложи на Бога.

   Поетесата използва израза “наклони се” – така тя ни показва връзката между себепонизяването, кеносиса на въплътения Бог и божествената милост, която Иисус Христос проявил, когато се отнесъл с благосклонност към блудницата и позволил да бъде облян от нейните сълзи.

Нозете Христови, които жената целунала, са същите нозе, накарали някога грешната Ева да избяга далеч от Бога. Това сравнение разкрива сълзите на блудницата като изкупление за греха на първата майка.

Касияна завършва своята поема с алюзията за свързаните помежду си бездни: бездната на човешкия грях и безграничната Божия любов.

http://www.pravoslavie.bg

    След  денят, посветен на притчи и беседи - Велики вторник, днес, на Великата сряда от Страстната седмица, Юда Искариотски уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника. Другото съдбоносно библейско събитие е Тайната вечеря, на която Исус дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат. След вечерята Христос взима хляба, разчупва го и раздава на учениците си с думите: "Вземете, яжте, това е моето тяло!" После вдига чашата с червено вино и казва: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв. Кръвта на Новия Завет, която се пролива за опрощаване на греховете." С тези слова се поставя началото на ново духовно учение, на нов мироглед. Установено е тайното свето причастие.

Денят на Тайната вечеря според евангелист Иоан

      Сведенията, които евангелист Иоан дава за деня на Тайната вечеря, а във връзка с него и за деня на Христовата смърт са ясни и определени. Според него Тайната вечеря била извършена един ден преди празника Пасха, т.е. на 13 нисан. Той нарича тази вечеря не "Пасха", както я наричат синоптиците, а само "вечеря" – "и във време на вечеря" (Иоан 13:2); "стана от вечерята" (Иоан 13:4). През същата нощ през която била извършена Тайната вечеря, Иисус Христос бил хванат в Гетсиманската градина, а на другия ден бил съден и разпънат на кръст. На три места в своето евангелие ап. Иоан съобщава, че този ден бил петък и то не обикновен, а петък в който била извършена иудейската пасхална вечеря и след който била велика събота – велик ден, тъй като била пръв ден на празника Безквасници. И така, според ев. Иоан Иисус Христос бил съден и разпънат на кръст в петък – на 14 нисан, в който ден вечерта иудеите яли пасхалната вечеря. Тайната вечеря пък била извършена в четвъртък, на 13 нисан. Макар Тайната вечеря и да не била пасхална, тя обаче била извършена в някои отношения подобно на пасхална вечеря. Иисус Христос придал такова значение на Тайната вечеря за неговите ученици и последователи, каквато имала пасхалната вечеря за иудейския народ. На нея Той установил тайнството Евхаристия и провъзгласил настъпването на Новия Завет. "На Тайната вечеря бил придаден пасхален характер, но в действителност се е имало впредвид да се замести иудейския празник с друго тържество, имащо много по-дълбоко и възвишено значение" (Ф. В. Фарар).

       В равинската литература не се говори за измиване на нозе на пасхалната вечеря, а само за тройно измиване на ръцете. Предателят Иуда, който "взел една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите", отишъл в Гетсиманската градина с фенери, светила и с оръжия. Апостол Петър имал нож. Носенето на оръжия в събота и други празнични дни, според равинската литература било забранено. Ев. Иоан съобщава, че разбойникът Варава бил пуснат за празника Пасха (не на 15, а на 14 нисан).

Пилат предал Иисус Христос на иудеите, за да го разпънат на кръст. Те не са могли да го направят на празника Пасха (15 нисан), тъй като според равинската литература, не се разрешавало изпълняването на смъртни присъди в празнични дни. Те са могли да го направят на 14 нисан, тъй като през този ден в Иудея се работело до обяд.

В разказите на ев. Иоан за Тайната вечеря, за съденето и разпъването на Иисус Христос, няма нито следа за това, че в годината на Христовата смърт, празникът Пасха не се празнувал едновременно от всички.

Денят на Тайната вечеря според евангелистите-синоптици Матей, Марко и ЛукаД

        Синоптиците разказват за деня на Тайната вечеря в следните места на техните евангелия: Мт 26:17-19; Мр 14:12-17; Лк 22:7-16. За да изпъкнат по-ясно еднаквостите и различията в техните разкази, необходимо е те да се изложат в сравнителна таблица.

.... Смисълът на думите е: в предишния, предшестващия ден или в навечерието на празника Безквасници. Същия смисъл имат и думите в Лк 22:7: "и настана денят ( h¢hme¢ra) Безквасници". Тук думата hme¢ra е употребена не с обикновеното си значение "ден", а със значение "време": "и настана времето на Безквасници", т.е. 13 нисан.

Правилният превод на Мт 26:17 и Мр 14:12 е "в предишния ден (в навечерието)" на празника Безквасници (т.е. на 13 нисан). Преводът "в първия ден на празника Безквасници (т.е. на 14 нисан) не може да бъде считан за правилен нито граматически, нито исторически. Немислимо и недопустимо е да се счита 14 нисан за пръв ден на празника Безквасници, както въз основа на Свещеното Писание на Ветхия Завет, тъй и въз основа на на равинската и древно-иудейската литература.

         От гореизложените обяснения на местата у синоптиците се вижда, че по въпроса относно деня на Тайната вечеря, а във връзка с него и относно деня на Христовата смърт, няма противоречия между тях и ев. Иоан. И според четиримата евангелисти Тайната вечеря е била извършена на 13 нисан, един ден преди иудейската Пасха – пасхалната вечеря, а съденето и разпъването на Иисус Христос станало на 14 нисан, в който ден иудеите след като разпънали Христа, извършили своята пасхална вечеря.

И според синоптиците, както и според  ап. Иоан, денят, в който Иисус Христос бил съден и разпънат, бил петък. В този ден сутринта Синедрионът произвел официалния съд на Иисус Христос и взел решение за убиването Му. Такъв съд той не би могъл да произведе в събота на 15 нисан. Според равинската литература не са могли да бъдат разглеждани съдебни дела в празнични дни.

Денят на Тайната вечеря според  древнохристиянската литература

        Мнозина църковни писатели ясно и твърдо свидетелстват, че Иисус Христос в края на земната си проповед не бил извършвал пасхалната вечеря, че Тайната вечеря не била пасхална вечеря, че била извършена един ден преди тази вечеря – на 13 нисан, и че Иисус Христос бил разпънат на 14 нисан. Това са св. Иустин Мъченик, Клавдий Аполинарий, св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, св. Иполит Римски, св. Атанасий Александрийски. В новозаветния апокриф "Евангелие на Петра" (ок. средата на II в.) се казва, че Пилат предал Иисус Христос на иудеите за разпъване на 14 нисан, в деня преди празника Безквасници. Във Вавилонския Талмуд се казва, че Иисус Христос бил наказан със смърт на 14 нисан.

В заключение

      От всичко изложено до тук се вижда, че по въпроса относно деня на Тайната вечеря, а също така и относно деня, в който Иисус Христос бил съден и разпънат на кръст, няма противоречия между ев. Иоан, от една страна и евангелистите Матей, Марко и Лука, от друга страна. И според четиримата евангелисти Тайната вечеря била извършена на 13 нисан – четвъртък, а на следния ден – петък, Иисус Христос бил съден и разпънат на кръст.

Тайната вечеря не била пасхална вечеря, макар и да била извършена в някои отношения подобно на тази вечеря. Тя била специална вечеря, устроена по нареждането на Иисус Христос, на която Той придал религиозен характер: установил на нея тайнството Евхаристия и произнесъл прощалната си реч към учениците и първосвещеническата Си молитва. Значението на Тайната вечеря е голямо – на тази вечеря Иисус Христос отменил Ветхия Завет, като казал при подаването на чашата: "пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мт 26:27-28).

Изготвил свещ. Траян Горанов, tg -@- mail.bg

http://www.pravoslavieto.com/

Страстна седмица. Велики вторник

    Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Този ден Църквата избира за поука - Притчата за десетте девици, която Христос разказал на вярващи, за да им покаже, че трябва винаги да са готови да срещнат Небесния Жених с целомъдрие, милостиня и готовност да вършим и други добри дела, чийто символ е елеят, който си приготвили мъдрите девици.

      

       В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.

     

    В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!

    Мъдрите девици имало девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. "Праведниците са наречени неразумни - казваше свети Нил Синайски, - защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното". А пренебрегли са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне! Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно - за немилостивите!

   В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: "Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.

   Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.

   Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.

http://bg.wikipedia.org/

http://margaritta.dir.bg 

Страстна седмица. Велики понеделник

Страстна седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос.

Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение (Великден). Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Иисус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.

Велики понеделник

Иисус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не продавалник. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото над безплодната смоковница - символ на човешката дума, която не позволява молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Притчата за безплодната смоковница е своеобразна завръзка за и към историческите събития разиграли се в римската провинция Юдея и с евреите през следващия Христовото разпятие век - първата и втората юдейско-римска война с разрушаването на Храма.

Ето как ни предава притчата за безплодната смоковница евангелист Лука:

„В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.

Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?

Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.

Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?

Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.

И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;

и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?

Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,

и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.“

(Лука 13:1-9)

http://bg.wikipedia.org/

Цветница (Връбница)

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. През 2015 г. Цветница е на 5 април.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

Аблен(а) , Албена, Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга)

Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко

Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка)

Габър, Габрина (от „габър“), Гергин(а), Гроздан(к)а

Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Дилян(а), Дренка

Ели (от „ела“), Елица

Жасмин(а)

Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а)

Ива (име на върба), Иглика

Кала, Калин, Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка

Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Люляна

Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“)

Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка

Орхидея

Петуния

Рали, Ралица, Ренета (от латински — „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росен, Росица, Росна, Ружа

Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна

Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)

Фидан(ка)

Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко

Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)

http://bg.wikipedia.org/

Земя пълна с добрини: Лазаровден

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос. Когато умира, 40 дни след неговата смърт той e възкресен. Бог казва „Лазаре, стани!“ и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

 

Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:

Тук сме чули, разбрали, Лазаре,

че има ерген и мома, Лазаре,

я ергена женете, Лазаре,

я момата годете, Лазаре…

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съобщение