Празникът съвпада с
лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя
на небесното светило и култа към него.
Днес е Еньовден –
български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата
дата Pравославната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител и често
обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В различните географски
области името се произнася по различен начин – в област София името на празника
е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Великотърновско – Иван
бильобер или Драгийка.
Празникът съвпада с
лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя
на небесното светило и култа към него.
Според народа, на Еньовден
започва далечното начало на зимата – казва се: „Еньо си наметнал кожуха да
върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника,
когато изгрява слънцето,
то „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки
трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си.
Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се
наполовина – ще боледува, гласи народното поверие.
Вярва се, че преди да
„тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата
лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила.
Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в
росата за здраве.
За Еньовден е характерно
„грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието
от нивите и добитъка,
макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени – баятелки,
магьосници, отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни
ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един
стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на
своята нива или на нивата на този, който е поръчал „краденето“.
Вярва се, че с царя тръгва
и плодородието на нивата.
За предпазване от такова
„открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в
четирите ъгъла, за да я намери „житомамницата“ вече „обрана“. Понякога
стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от
„мамници“.
Грижата за съхраняване на
реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната
да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош
ден) и се вярва, че „Свети Еньо“ ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е
уважил на празника му, а е отишъл да работи. Смята се, че
на Еньовден различните
треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.
Затова е най-добре да се
берат рано сутринта преди изгрев слънце: жените – баячки, магьосници, ходят
сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата
билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“.
От набраните билки, между
които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани
с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на
семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по
китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.
Еньовските китки и венци
се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с
тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките
или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски
венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се
използва за лекуване.
Докато билките, които се
берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските
билки се използват за лекуване на хората.
С тях според народните
вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за
любов и омраза.
Днес имен ден празнуват
всички с имената:
Еньо, Енчо, Йоана, Йоан,
Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
На Еньовден Православната
църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен
заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го
кръстил във водите на река Йордан.
Йоан се родил в дните на
цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била
братовчедка на св. Ана, майката на Богородица. Двамата праведници живеели
според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст.
Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.
Така и станало. Ангел
Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: „Твоята молитва бе
чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан... той ще
бъде велик пред Господа... и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния
Господ Бог...“. Ангелът обещал и че тоя негов син ще бъде велик светец и
предтеча на Изкупителя на човечеството.
Скоро Елисавета заченала.
Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази
велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В
определеното от пророците време се родил и Исус Христос.
Изпаднал в паника,
жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Исус е
потомък на цар Давид и може да му отнеме престола,
издал заповед да бъдат
избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.
Йоан също бил застрашен с
убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна
планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога,
техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на
Израиля.
http://www.vesti.bg/
