На вниманието на българските граждани в автономна област Каталуния!
На 24. октомври 2018 в гр. Барселона, автономна област Каталуния,
Кралство Испания се проведе събрание за организиране и произвеждане на петиция
за откриване на Консулска служба на Република България в Барселона. Бе избран
Инициативен комитет.
Определени са райони за събиране на подписи за Петицията ( Приложение
№1) и лицата, които дават указания по изпълнението на Петицията с подписите:
1. Местата за събиране на подписите са следните :
1. Барселона
• Контакт с български студенти - отг. Иванка Иванова и Явор Ананиев и
Андрей Георгиев .
• Зъболекарса клиника , c/ Rovira i Virgili Nº2-4 - Ивайло Иванов и
Диана Стоянова Визова
• Българско училище в гр. Барселон, Ronda Sant Pau, 72 08015 Barcelona,
– отг. Стоянка Колева
• Бадалона- български медици -отг . Ивайло Ценов, Александър Георгиев
Терняков
• Лерида 25123 Torrefarrera (Lérida ) c./Tramontana 12 pol.ind.Les
Comes tel.973751007 Balkanica Distral склад и магазин за български продукти
-отг.Михаела Михайлов Цонева
Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван
Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската
планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син
Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска
въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра.
Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя.
Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на
славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само
огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван
закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си
желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и
труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия
манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил
своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи
образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените,
богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не
останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на
много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска
пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува
вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си:
чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и
изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята
благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не
могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви.
Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната
постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал
самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в
каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били
открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с
неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от
византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран
(Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От
София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен,
след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св.
Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била
завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от
обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те
почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен
покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в
България.
Днес отбелязваме Възнесение Господне или Спасовден. Празникът отбелязва момента, в който Иисус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.
Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите починали близки и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.
Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият.
Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви, наречени „русалийки“, „русалци“, „русалии“. Представяли си ги като свръхестествени женски демони, подобни на самодивите, които имали дарба да лекуват странни болести. Приема се, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния.
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. Жена, която не може да зачене, трябва да преспи под растението, но с мъж, с когото няма кръвна връзка. Малко преди първи петли двамата хукват към селото, без да се обръщат назад. Вярва се, че безплодието остава под росена, а зачеването в нощта преди Спасовден се смята за „магическо” и не се възприема като прелюбодеяние.
На 18 март в културен център „Понент“
се проведе среща разговор с г-жа Елица Славчева, съветник по трудово-правните
въпроси в Посолството на България в Мадрид, и адвокат София Николаева от
Мадридската адвокатска колегия.
Г-жа Славчева представи обща
информация за системата на пенсиониране в България към настоящия момент.
Адвокат Николаева запозна присъстващите със съвременното законодателство в
Испания по отношение на пенсионирането.
Всеки от присъстващите зададе интересуващите го въпроси и получи компетентен отговор.
Проблемите, които вълнуват българите
в провинция Тарагона са свързани не само с предстоящо пенсиониране, но и с
трудовите договори, особено на домашните помощници и на работещите почасово; с
начините на котизиране в Испания и възможностите за самоосигуряване.
Срещата протече много спокойно.
На срещата бяха дошли наши
сънародници от Лерида, Уеска и дори от А Коруня.
За жалост, както се и очакваше,
българите, които присъстваха не бяха повече от петдесетина души. Тези, които не
присъстваха, могат да зададат въпросите си на адвокат или в Сегуредад Сосиал.
На едното място ще се наложи да си платят, а на другото не могат да ги
информират за тяхната ситуация в България.
Проблемите, които вълнуват българите в провинция
Тарагона са свързани не само с предстоящо пенсиониране, но и с трудовите
договори, особено на домашните помощници и на работещите почасово; с начините
на котизиране в Испания и възможностите за самоосигуряване.
Срещата протече много спокойно.
На срещата бяха дошли наши сънародници от Лерида, Уеска и дори от А
Коруня.
Значимите събития в
нашата богата история са немалко, но едно от тях отбелязваме с най-голяма
тържественост – Трети март - националния празник на република България.
За нас, българите в чужбина, този ден е особено важен. Той е
повод не само да се съберем на едно място,
но и да надникнем дълбоко в
душите си и да си отговорим на въпроси, които в забързаното ежедневие,
отбягваме. Това е ден, в който си даваме сметка защо така силно ни тегли към
българското и защо не сме се отказали от него. Ден, в който нашите деца, родени извън пределите на родината, изричат с
гордост и абсолютна убеденост „Аз съм българче“ .
Тази година се навършват 140 години от освобождението на
България от османска власт. С поредица от интересни дейности българите в провинция
Тарагона (Каталуния, Испания) отбелязаме
тази най-важна в новата ни история дата. Пред нашата неголяма общност се
представи изложба от картини, посветена на Апостола на свободата Васил Левски. Картините
са предоставени любезно от Общонационален комитет „Васил Левски“ на клуб „Млади възрожденци“ към Българско
неделно училище „Свети Седмочисленици“. Това е едва третият клуб, създаден извън
България. Експозицията може да се разгледа в културен център „Карилет“ в град
Реус, където се помещава неделното училище.
През месец април в българското школо ще се проведе викторина
„Руско-турска война 1877-1878 година“. На 14/24 април 1877 г. в Кишинев е издаден Манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя.
Кулминацията на програмата за честването на 140 годишнината
от Освобождението беше на 4 март, когато в голямата зала на културен центът
„Понент“ в гр. Реус се състоя празничен концерт под надслов „Българийо, родино
мила“. В концерта взеха участие учениците от БНУ „Св. Седмочисленици“ и децата
от детска градина „Слънчо“. Скъпи гости и участници в празничната програма бяха
танцьорите от танцов състав „Веселина“ гр. Лерида, изпълнителката на народни песни
Ирина Маринова и специално пристигналата от България Дафинка Бозакова.
Гости на празника бяха господин Карлес Пелицер и Пунед, кмет
на гр. Реус, госпожа Монсерат Виела Куадрада, началник на отдел в кметството и депутат
в Женералитета на Каталуния, госпожа Ноеми Лаурадо Сантс, началник на отдел в
кметството и депутат в Женералитета на Каталуния, както и господин Джоан Руиз
Карбонел, депутат в Кортесите - долната камара на испанския парламент.
Под звуците на родопската гайда започна едно красиво пътуване
през пространството и времето ...
Пътнико свиден, пътнико млад,
тръгнал да видиш белия свят,
дето минаваш пей и мечтай,
но не забравяй родния край...
Топлият глас на Офелия Колева ни развълнува с изпълнението на песента „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Ученици от прогимназията представиха пиесата „Райна Княгиня“.
С особено въодушевление развяваха знамето на въстанието и изпяха революционни и
народни песни.
Децата от първи и трети клас изпълниха стихотворения за Трети
март, свободата, за Левски и Ботев.
Много родини има в света,
има долини с чудни цветя,
ала го няма пълният с блян,
с песен хайдушка роден Балкан...
В изпълнения на гимназистите от училището на български и
испански език прозвучаха великолепни Ботеви стихове.
Под звуците на китарата на Ивана Тарапанова девойчетата от
прогимназията на училището представиха мини спектакъла „Любов-магическа
реалност“ – стихове за любовта, посветен на Осми март, международен ден на
жената.
Колко много са се променили нашите деца... пораснали са, тихо
и неусетно, дори не сме забелязали до този ден колко време е изминало от
първото „А, Бе“. И къде са отишли момичешките плитки и момчешките албуми със
стикери на футболисти?..
Нашите прекрасни български деца се превръщат в чудесни младежи и девойки. С ясно чувство
за принадлежност към българския род.
Най-малките дечица от детска градина „Слънчо“ зарадваха присъстващите с
танца „Две калинки“ .
С чудесните си изпълнения на народни хора и танци момичетата от танцова
група „Веселина“ от град Лерида не само ни зарадваха, но и поддържаха постоянно
празничното настроение.
Специални поздрави от България ни донесе Дафинка Бозакова. Прелетяла повече
от 2500 км, за да празнува заедно с нас този толкова специален ден. Чудесният ѝ глас се извиси в каталунската
зала, за да разкрие хубостта на македонското девойче; болката на двамата влюбени
от раздялата – „чи нема да са зомнат“ ; отведе ни при онази Йована, която
мечтае младия мъж; разкри ни смелосста на една българска учителка, която не се
страхува да признае : „Аз уших байряка, аз му турих знака „Смърт или свобода“.
Ирина Маринова ни пренесе в чудния свят на голямата севда, която лежи на
момковото сърце; припомнини обичаната песен за Никола, „едно ми чедо“.
Красиви гласове. Прекрасно разказани и изпяти истории за обич, за
смелост, за надежда.
....
Отново прозвуча мъжкото хоро, станало неотменна част от всички наши
празненства. Който пожела, се хвана на него. За да не прекъсва връзката ни с
българското. Онова, което всички ние носим дълбоко в сърцата си.
Ти ще пребродиш много страни.
Всички народи ти обикни,
но не забравяй, пътнико горд,
своя прославен трудов народ.
По традиция концертът ни завърши с общи хора.
За няколко часа се пренесохме на друго място. Вълнувахме се,
пяхме, плакахме. И остана в сърцата ни надеждата, че след нас ще има кой да продължи жив огъня в
огнището на българщината.
