Най-великият светец на българска земя, преподобни Иван
Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската
планина край река Струма. Бил съвременник на княз Борис, на неговия син
Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. От крехка детска
въраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра.
Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя.
Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на
славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само
огнища на религиозен живот, но книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван
закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си
желание – в някоя светла обител да се отдаде на монашески живот – на молитва и
труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия
манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само засилил
своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи
образование – да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените,
богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не
останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на
много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска
пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува
вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си:
чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и
изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята
благодатна сила. Посетил го благословеният цар Петър Български, макар и да не
могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви.
Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в "горната
постница", гдето съставил своето "завещание". Там и починал
самичък на 18 август 946 година и бил погребан в притвора на църквицата в
каменна гробница, която се е запазила до нас.
Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били
открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с
неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от
византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран
(Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От
София – подир повече от 200-годишно пребиваване тук – българският цар Асен,
след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св.
Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била
завоювана от турците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите от
обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те
почиват и досега.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен
покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит в
България.
