На 21 май Църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена.
Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда
християнството като официална религия във Византия. Самият той приема
християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по
местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста,
на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята
на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са
канонизирани за светци. Император Константин е погребан в златен ковчег в
църквата "Свети Апостоли" в Цариград, а градът 16 века носи името му
- Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на
честния и животворящ кръст.
Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква
полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата
от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в
чувал". Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и
досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът
започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на
средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и
кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара
дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат
ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за
обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се
разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.
Св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са
жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца,
която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога
изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и
ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с
приготвения курбан.
Източници:
www.actualno.com
www.nestinari.bg
