неделя, 14 февруари 2016 г.
петък, 25 декември 2015 г.
Коледа и Нова година в БНУ „Св. Седмочисленици“
На 20 декември по традиция децата и преподавателите от Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ Тарагона – Реус посрещнаха коледните и новогодишните празници заедно с гостите на тържеството – родители и представители на българската общност.
Всички снимки от тържеството мога да се видя на сайта на училището (там има и много други интересни неща): http://escuelabulgara.weebly.com/
Бъдни вечер и Коледа
Рождество Христово, наричано още Коледа, е един от най-големите празници в християнския свят. В България той е продължение на Бъдни вечер, наричана в някои райони на страната Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка.
На 24 декември, преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва бъдника - отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво. С бъдника разбърква отъня, наричайки: "Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца и дечица в моя дом!".
Дръвчето остава да тлее цяла нощ и да поддържа огъня жив. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират не само раждането на Исус Христос, но те са и причина на празничната трапеза на Бъдни вечер да гостуват мъртвите предци и самата Божия майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.
Рождество Христово, наричано още Коледа, е един от най-големите празници в християнския свят. В България той е продължение на Бъдни вечер, наричана в някои райони на страната Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка.
На 24 декември, преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва бъдника - отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво. С бъдника разбърква отъня, наричайки: "Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца и дечица в моя дом!".
Дръвчето остава да тлее цяла нощ и да поддържа огъня жив. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират не само раждането на Исус Христос, но те са и причина на празничната трапеза на Бъдни вечер да гостуват мъртвите предци и самата Божия майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.
На 24 декември, преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва бъдника - отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво. С бъдника разбърква отъня, наричайки: "Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца и дечица в моя дом!".
Дръвчето остава да тлее цяла нощ и да поддържа огъня жив. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират не само раждането на Исус Христос, но те са и причина на празничната трапеза на Бъдни вечер да гостуват мъртвите предци и самата Божия майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.
Рождество Христово, наричано още Коледа, е един от най-големите празници в християнския свят. В България той е продължение на Бъдни вечер, наричана в някои райони на страната Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка.
На 24 декември, преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва бъдника - отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво. С бъдника разбърква отъня, наричайки: "Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца и дечица в моя дом!".
Дръвчето остава да тлее цяла нощ и да поддържа огъня жив. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират не само раждането на Исус Христос, но те са и причина на празничната трапеза на Бъдни вечер да гостуват мъртвите предци и самата Божия майка, за която се нарича и първия къшей при разчупването на празничния обреден хляб.
По традиция на празничната трапеза трябва да има 7, 9 или 12 постни ястия - 7, защото толкова са дните в седмицата; 9, защото толкова време трае бременността и 12, колкото са месеците в годината. Според църквата, храните на трапезата могат да бъдат до 33 - възрастта, в която Исус Христос се жертва, за да спаси човешкия род.
Трапезата трябва да бъде богата и да включва всичко, което се произвежда в домакинството като варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи и вино. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех, за да се осветят четирите краища на света.
В полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа започва и обичаят Коледуване - зимният обичай за плодородие, здраве и късмет.
В Коледуването участват млади мъже - скоро оженени, сгодени или ергени. Наричат се коледари, като в различните части на страната думата може да звучи и като коладници, коледаре, коледници.
Те започват подготовката си още на Игнажден - 20 декември, когато се сформират отделните коледарски групи, определя се водачът им, който трябва да е по-възрастен от останалите и женен, учат коледни песни, подготвя се облеклото. Традицията повелява коледуването да продължи от полунощ до изгрев слънце.
Според преданията именно по това време се появяват свръхестествените същества като караконджули и таласъми. Вярва се, че със своите песни коледарите имат силата да ги прогонят.
Коледарите пеят по пътя, пред вратата и в къщата. Обредните песни, които изпълняват, са различни, зависят от мястото, на което са и човека, за когото пеят. Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния до най-малкия. С песните си коледарите пожелават добра реколта и здраве на семейството, като първата най-често започва с думите:
"Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!"
Домакините обикновено даряват коледарите с кравай, пари, вино, а самият обичай завършва с угощение, на което се събират всички коледарски групи. Продуктите, които останат след него, се даряват на бедните, а парите - на читалището, училището и църквата.
На Коледа, след църковната служба, всички се събират на хоро, което според вярванията, символизира дълголетието. Вечерята на 25 декември е много по-богата от тази на Бъдни вече, защото вече е позволено да се яде и месо.
И последно, но в никакъв случай на последно място, не забравяйте да си пожелаете нещо в полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа! Според преданията точно тогава небето се разтваря и всяко желание непременно се сбъдва!
Още за Как празнуваме Бъдни вечер и Коледа в България? | LifeStyle Framar.bg от Framar.bg: http://lifestyle.framar.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
петък, 11 декември 2015 г.
Българско участие във фестивала Sopas del mundo, Реус 2015
Българското представяне на фестивала Sopas del mundo, проведен в Реус на 9 декември 2015 г. в Casal de donas.
Интересни разнообразни супи и гозби бях представени от 15 държави.
Проявата ще завърши с издаването на книжка с представените рецепти.
Участниците във фестивала бяха поздравени от кмета на града господин Карлес Пелицер. В дегустацията взеха участие и съветничките на отдел Социално благосъстояние госпожа Монсерат Вивеля и на отдел Образование и езикова политика госпожа Маря Долоре Серда.
четвъртък, 10 декември 2015 г.
вторник, 8 декември 2015 г.
Среща със синдика в Реус
El proper dijous 17 desembre l’equip del Síndic serà a Reus per
atendre les persones i entitats que vulguin fer consultes o exposar les seves
queixes en relació amb la vulneració dels seus drets per part de les
administracions públiques i de les empreses que presten serveis generals
(aigua, llum, gas,...).
Aquesta presència de l’equip del Síndic de Greuges de Catalunya a Reus
respon a l’objectiu d’apropar aquesta institució a les persones i s'emmarca amb
les visites que amb regularitat el Síndic fa als municipis de Catalunya.
S’atendran les persones al centre cívic del Carme, plaça de la Patacada
10. Les persones que hi estiguin interessades, caldrà que concertin
prèviament l’entrevista trucant al telèfon 900 124 124 o enviïn un
correu electrònic a l’adreça sindic@sindic.cat
Restem a la vostra disposició per a qualsevol altre assumpte que ens
vulgueu plantejar i en què sigui possible la nostra intervenció.
Абонамент за:
Публикации (Atom)