Съобщение

Cреща разговор

На 18 март в културен център „Понент“ се проведе среща разговор с г-жа Елица Славчева, съветник по трудово-правните въпроси в Посолството на България в Мадрид, и адвокат София Николаева от Мадридската адвокатска колегия.

Г-жа Славчева представи обща информация за системата на пенсиониране в България към настоящия момент. Адвокат Николаева запозна присъстващите със съвременното законодателство в Испания по отношение на пенсионирането. 

Всеки от присъстващите зададе интересуващите го въпроси и получи компетентен отговор.

Проблемите, които вълнуват българите в провинция Тарагона са свързани не само с предстоящо пенсиониране, но и с трудовите договори, особено на домашните помощници и на работещите почасово; с начините на котизиране в Испания и възможностите за самоосигуряване. 

Срещата протече много спокойно. 

На срещата бяха дошли наши сънародници от Лерида, Уеска и дори от А Коруня. 

За жалост, както се и очакваше, българите, които присъстваха не бяха повече от петдесетина души. Тези, които не присъстваха, могат да зададат въпросите си на адвокат или в Сегуредад Сосиал. На едното място ще се наложи да си платят, а на другото не могат да ги информират за тяхната ситуация в България.

Проблемите, които вълнуват българите в провинция Тарагона са свързани не само с предстоящо пенсиониране, но и с трудовите договори, особено на домашните помощници и на работещите почасово; с начините на котизиране в Испания и възможностите за самоосигуряване.
Срещата протече много спокойно.
На срещата бяха дошли наши сънародници от Лерида, Уеска и дори от А Коруня.

Среща разговор с г-жа Елица Славчева и адв. София Николаева

Празничен концерт

Един чудесен празничен концерт

Очаквайте скоро  още клипове

:) 💓💓💓

      Значимите  събития в нашата богата история са немалко, но едно от тях отбелязваме с най-голяма тържественост – Трети март - националния празник на република България.

      За нас, българите в чужбина, този ден е особено важен. Той е повод не само да се съберем на едно място,  но и да надникнем  дълбоко в душите си и да си отговорим на въпроси, които в забързаното ежедневие, отбягваме. Това е ден, в който си даваме сметка защо така силно ни тегли към българското и защо не сме се отказали от него.  Ден, в който нашите деца, родени  извън пределите на родината, изричат с гордост и абсолютна  убеденост  „Аз съм българче“ .

      Тази година се навършват 140 години от освобождението на България от османска власт. С поредица от интересни дейности българите в провинция Тарагона (Каталуния, Испания)  отбелязаме тази най-важна в новата ни история дата. Пред нашата неголяма общност се представи изложба от картини, посветена на Апостола на свободата Васил Левски. Картините са предоставени любезно от Общонационален комитет „Васил Левски“  на клуб „Млади възрожденци“ към Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“. Това е едва третият клуб, създаден извън България. Експозицията може да се разгледа в културен център „Карилет“ в град Реус, където се помещава неделното училище.

        През месец април в българското школо ще се проведе викторина „Руско-турска война 1877-1878 година“. На 14/24 април 1877 г. в Кишинев е издаден  Манифест на император Александър II, с който  Русия обявява война на Османската империя.

      Кулминацията на програмата за честването на 140 годишнината от Освобождението беше на 4 март, когато в голямата зала на културен центът „Понент“ в гр. Реус се състоя празничен концерт под надслов „Българийо, родино мила“. В концерта взеха участие учениците от БНУ „Св. Седмочисленици“ и децата от детска градина „Слънчо“. Скъпи гости и участници в празничната програма бяха танцьорите от танцов състав „Веселина“ гр. Лерида, изпълнителката на народни песни Ирина Маринова и специално пристигналата от България Дафинка Бозакова.

      Гости на празника бяха господин Карлес Пелицер и Пунед, кмет на гр. Реус, госпожа Монсерат Виела Куадрада, началник на отдел в кметството и депутат в Женералитета на Каталуния, госпожа Ноеми Лаурадо Сантс, началник на отдел в кметството и депутат в Женералитета на Каталуния, както и господин Джоан Руиз Карбонел, депутат в Кортесите - долната камара на испанския парламент.

Под звуците на родопската гайда започна едно красиво пътуване през пространството и времето ...

Пътнико свиден, пътнико млад,

тръгнал да видиш белия свят,

дето минаваш пей и мечтай,

но не забравяй родния край...

      Топлият глас на Офелия Колева ни развълнува с изпълнението на песента „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Ученици от прогимназията представиха пиесата „Райна Княгиня“. С особено въодушевление развяваха знамето на въстанието и изпяха революционни и народни песни.

Децата от първи и трети клас изпълниха стихотворения за Трети март, свободата, за Левски и Ботев.

Много родини има в света,

има долини с чудни цветя,

ала го няма пълният с блян,

с песен хайдушка роден Балкан...

  

      В изпълнения на гимназистите от училището на български и испански език прозвучаха великолепни Ботеви стихове.

      Под звуците на китарата на Ивана Тарапанова девойчетата от прогимназията на училището представиха мини спектакъла „Любов-магическа реалност“ – стихове за любовта, посветен на Осми март, международен ден на жената.

      Колко много са се променили нашите деца... пораснали са, тихо и неусетно, дори не сме забелязали до този ден колко време е изминало от първото „А, Бе“. И къде са отишли момичешките плитки и момчешките албуми със стикери на футболисти?..

       Нашите прекрасни български деца се превръщат  в чудесни младежи и девойки. С ясно чувство за принадлежност към българския род.

      Най-малките дечица от детска градина „Слънчо“ зарадваха присъстващите с танца „Две калинки“ .

        С чудесните си изпълнения на народни хора и танци момичетата от танцова група „Веселина“ от град Лерида не само ни зарадваха, но и поддържаха постоянно  празничното  настроение.

        Специални поздрави от България ни донесе Дафинка Бозакова. Прелетяла повече от 2500 км, за да празнува заедно с нас този толкова специален  ден. Чудесният ѝ глас се извиси в каталунската зала, за да разкрие хубостта на македонското девойче; болката на двамата влюбени от раздялата – „чи нема да са зомнат“ ; отведе ни при онази Йована, която мечтае младия мъж; разкри ни смелосста на една българска учителка, която не се страхува да признае : „Аз уших байряка, аз му турих знака „Смърт или свобода“.

      Ирина Маринова ни пренесе в чудния свят на голямата севда, която лежи на момковото сърце; припомнини обичаната песен за Никола, „едно ми чедо“.

    Красиви гласове. Прекрасно разказани и изпяти истории за обич, за смелост, за надежда.

....

       Отново прозвуча мъжкото хоро, станало неотменна част от всички наши празненства. Който пожела, се хвана на него. За да не прекъсва връзката ни с българското. Онова, което всички ние носим дълбоко в сърцата си.

Ти ще пребродиш много страни.

Всички народи ти обикни,

но не забравяй, пътнико горд,

своя прославен трудов народ.

      По традиция концертът ни завърши с общи хора.

За няколко часа се пренесохме на друго място. Вълнувахме се, пяхме, плакахме. И остана в сърцата ни надеждата, че  след нас ще има кой да продължи жив огъня в огнището на българщината.

Честита Баба Марта!

Баба Марта бързала

 

Баба Марта бързала,

Мартенички вързала:

Морави, зелени,

Бели и червени:

Първом на гората –

Да листят листата.

И да дойдат всичките:

Щъркелите, птичките,

Първият певец,

Косер хубавец.

После на градините –

Да цъфтят гиргините

И латинки алени,

И божури шарени.

Ябълки да зреят,

Круши да жълтеят.

А пък на дечицата

Върза на ръчицата

Мартенички чудни

Със ресни червени,

Да са ранобудни,

Да растат засмени.

                                        Автор: Йордан Стубел

Покана за празничен концерт

Традициите и обичаите в Деня на християнското семейство и младеж

На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар той е отреден за Ден на християнското семейство. От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват важни знания за света. В семейството те не само биват възпитавани, но и изграждат своя характер и именно семейната среда е предпоставка за развитие на техните заложби и дарби. 

Единствено българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Тук отново се преплитат православния канон и народните традиции, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.

Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си, а когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. На най-горното стъпало с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, баща на Св. Йоан Кръстител.

След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била "дадена" на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.

Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, която е посветена на него, построена от император Юстиниан Велики през 543 година.

По стар български обичай, редом с пожеланията към новороденото за здраве, щастие и радост, се отправят и благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд.

В някои части на България се изпълнява обичаят "стрижба", по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като едновременно с това го благославя с думите: "Айде, сега ни е живо кумче – както на златни ножици, така и на сребърни венци". Всъщност, сребърните венци са неизменна част от сватбения реквизит, а целта на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.

По стара българска традиция, седмица след раждането на дете в семейството се замесва погача. В щастливия дом се събират единствено жени, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна булка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се превръща в истинска рожба. Така щастливият край вдъхвал вяра в магическата сила на изречените думи.

В Кюстендилския край, по време на погачата, песните се наричат "повойни" /от повиване на бебето/ и били наричани за момче, момиче или близнаци. Чрез тях жените отправяли пожелания към новородените, като величаели храбростта и военните подвизи на момъка, възхвалявали красотата на девойката, а щастливият им край винаги бил свързан със сватбата и създаването на семейство.

Според преданията на нашите деди, мома или ерген не трябва да се бият с метла, тъй като съществува риск след това да не се оженят. Това може и да ви разсмее, но нима никой от вас не се е пазил да не бъде "заметен" отново по същата причина.

Друго предание гласи, че на Великден всяка мома трябва да има червено яйце в джоба си, за да е бяла и червена, но в никакъв случай не трябва да го яде през първите три дни, за да не остане стара мома.

Вярвало се, че ако остане неомъжена мома или ерген, причина за това са черните магии, които врачки и баячки се опитвали да развалят по всякакъв начин. Родителите канели на "питка", ако в дома си имали застарял ерген, тъй като се считало, че ако обичаят не е спазен, докато е бил дете, няма да се задоми, докато не се изпълни.

Кукерските игри също имали роля да ускорят закъснелите сватби, като кукерите "биели" ергените и момите, останали незадомени след сватбарския сезон /от Йордановден до Заговезни/. Момъкът, връщан от мома, надявал кукерските одежди и започвал да я преследва с голяма ряпа в ръка и мех с пепел, изричайки на висок глас: "Не харесваш, връщаш, а сега да те видим!" Народът ни е вярвал, че тези моми спъвали късмета и на останалите и задържали и техните сватби.

В различните части на България се спазвали различни обичаи. В Габровския край, например, имало специална местност, в която се извивало хоро, за да се представят неомъжените девойки. Във Видинския край ергените и момите се събирали на седенки, по време на които варели царевица, пеели весели песни и извивали кръшни хора. И всичко това, за да се даде възможност за нови запознанства и бъдещи сватби.

Нашите деди са вярвали, че най-тежкият грях е свързан с изричането на тежка дума срещу девойка или момък. Дума, която би попречила на бъдеща сватба, на създаването на крепко семейство, радващо са на многобройна челяд и благоденствие. Ето защо в народните ни песни се пее, че душата на човек, изрекъл думите "мома годена одума, одума и къща развали" ще е отлъчена в отвъдния свят, тъй като е извършила непростим грях.

Според народните вярвания, ако жените раждат деца, без да изпитват силна болка, членовете на семейството доживяват до дълбоки старини, стадата се множат и овцете дават много мляко, а лозята, нивите и овощните дръвчета раждат повече, всичко това се случва по милост на невидимия стопанин на къщата.

Обредът, наричан "стопанова гозба", се извършвал именно в негова чест. Тогава се правил курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата присъствали още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделяла от всичко по малко и го поставяла в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите "Радвай се, стопане! Весели се, къщо!"

Преди семейството да се събере около трапезата, отново най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите "Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш". И това далеч не била единствената благословия за благоденствие и изобилие в дома.

Една тракийска притча разказва как Стопанина на къщата я обрича както на добро, така и на зло. Той се крие невидим, но се явява в сънищата или като змия вкъщи. Дедите ни са я предавали от поколение на поколение, обръщайки се към своите наследници с думите: "За добро сме на този свят. Добре да живеем, да не забравяме своя род и корен и най-важното – и в най-голям гняв да се опомним и зло да не струваме!"

Много от традициите и обичаите, спазвани на този ден, са останали в историята, но Денят на християнското семейство е празник, който трябва да почитаме и уважаваме. 21 ноември е прекрасен повод да покажем на близките си колко много ги обичаме и колко много означават те за нас. Семейството е ценност, съумяла да съхрани народността и духовността ни през годините, затова го посветете на най-близките си хора и се заредете с много, много любов.

Още за Денят на християнското семейство - традиции и обичаи | LifeStyle Framar.bg от Framar.bg: https://lifestyle.framar.bg/%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B8