Денят на Освобождението

България 

       Радко Радков

Кой носи на рамо заветния сноп
и сплита косичник от жълта ръкойка?
Кой прави бунтовник от свития роб,
икона от селска девойка?
Кой хвърля в браздата цъфтящи звезди
и ражда мъже легендария?
Кой Левски и Ботев роди -
България!

Кошута ли пие от извор вода,
елен ли с клонати рога я размъща,
с очи я избистря, когато в беда
юнак от Балкан се завръща
и в струите кървава риза пере,
че пукнала пушка обжари я.
Кой с билки кръвта му ще спре -
България!

Когато на паметник хладния бриз
върл флаг с ятаган-полумесец загърля,
от старите църкви излиза Христос
и в пъкъла флага захвърля.
Защото си нямаме две знамена,
едничък е стягът ни, стария,
с лъва в трикольор-светлина -
България!

Димящите турски окопи помни
и щурма на Одрин със Шуми Марица.
Поручика, паднал със сабя встрани,
на лоба с разперена птица.
Кой вдигна пехотата прашна на щик,
кой с въглена жертвен обгаря я -
да хвръкне със страшния вик -
България!

Не искаш да колиш, тъй както те кла
на пътища лепкави зъл агарянин.
Ти майка дори на врага си била -
арапина с кон аждраханин.
Напет капитан бяла риза пере
през лютия мраз в януария.
Кой няма за теб да умре,
България!

Честит празник, самодейци!

На 1 март всички българи се закичваме с бяло-червените символи на надеждата за здраве, щастие и хубав късмет. Заедно с чудесния празник Баба Марта ние отбелязваме и Деня на самодееца. 

Самодеецът  е необикновен човек. Изкуството е негово призвание. Не съществува по–искрено съпреживяване от личното участие в сътворяването на изкуство и неговото представяне пред обществото.

Благодарение на работата на самодейците от танцова група „Здравец“ и на участниците в клуб „Златните ръце на българката“ към Асоциация на българите в провинция Тарагона изкуството присъства на всеки празник на българската общност. 

Скъпи самодейци, вие не само отдавате своето време и труд, за да творите, вие сте най - ярките пропагандатори на българската култура в чужбина; вие правите всички нас съпричастни с родните традиции.

Благодарение на вашия ентусиазъм,  неуморна всеотдайност и безкористност се съхраняват българският дух и родовата ни принадлежност.

Честит празник, скъпи самодейци!

Честита Баба Марта!

Легенда за мартеницата

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят. 

Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание. 

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. 

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели, побягнали. 

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

                                                            

                                                                                                    Източник: http://www.az-deteto.bg/

Съобщение

Седянка на клуб „Златните ръце на българката“

Традиционни са седенките на клуб „Златните ръце на българката“ към асоциацията. И тази година се изработват мартенички,  които ще подарим на всички гости на Мартенското тържество. 

автор на клипа: Светла Иванова

Клипът може да се види и тук.

Работилница за мартенички

Cъобщение