„...Родопската гора е сродила и
вис, и равнина. Планината е просната и нагъната като китеник и гората поръбва
хоризонта. Кръстат стремеж – и на възбог, и на възшир...
Затова в Родопите има толкова
различни гори.
Гора за печал – северна,
усойна, с ветрец като прясна болка. Гора за веселие – южен хоровод, [*]
накеркéлен от гайдата на вятъра. Гора заглъхнала - в някой преслоп. Яростна
гора – на превал.
На един и същ родопски баир
може да се срещнат шест родопски гори. С нюанси на печал, веселие, борба,
ярост. Та къде другаде може да намериш гора според настроението си? Ако си
тъжен, тръгни през катедралната широколъшка гора – там тъгата се прослънчва и
става молитва за песен; ако си неспокоен, излез на кайнадинските ридове –
древните горски напеви сресват чоглавите мисли; ако си зажаднял за говор, хвани
дебрите на Снежанка; ако търсиш покой, влез в горите на Ардашлъ и Чаирите – там
тишината е библейска. Древни сказания бродят по Хайдушки поляни, а гняв - на
Перелик... Родопската гора не е гора, а зелена литургия за душевно очищение. И
без да зная къде са раят и адът, мисля, че чистилището е в родопската гора...
Родопската гора е като добре
настроен инструмент. Самата тишина сред боровете е като песен. И в тази песен на
тишината има всичко – и ручене на вятър, и шепот на трева, и ромол на ручей, и
тупване на шишарки, и реене на орли... Има и говор на далечни близки, има и
неизказана обич. Мълчание, в което сърцето се венчава с природата и се даряват
взаимно.“
Николай Гигов
Няма коментари:
Публикуване на коментар