сряда, 18 юли 2012 г.

Бележити българи: Васил Левски



На 18 юли 1837 година в  Карлово е роден Васил Левски.

По този повод в интервю за БГНЕС историкът проф. Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет "Васил Левски", чиято най-нова книга - "Левски - най-ясната загадка", току що излезе от печат, казва:

"Мисля, че достойно ще отбележим тази годишнина от рождението на Апостола на свободата. Тя не е обикновена годишнина - това е юбилей - четвъртинките на век, половината на век, един век са юбилейни, другите са годишнини. При това, мисля, че се прави достойно от страна на фондация, на комитет, на общественост и преди всичко на хората. За мен е по-важно това да достигне до човека, а не да бъде натрапчиво, показно като някаква патриотарска проява и като някаква идеализация на Левски. Мисля, че целият български народ и особено младежта достойно посреща годишнината на Левски....
Винаги съм се питал дали трагичната съдба на българския народ и гибелта на Левски, на Ботев на Хаджи Димитър е предизвиквала винаги едно човешко, дълбоко християнско смирение - отношение като памет. Още през 19-и век първите чествания на Левски започват с гибелта, а не с рождението му.
Честванията на рождението на Левски започват късно, през 1898 г. и то в тесен кръг на обществеността в Карлово, по-късно се отбелязват в национален план, за да се присъедини към така наречените оптимистични празници на българския народ.
Но никога няма да отместим отношението на народа към 18 или 19 февруари. Това е един ден, когато с паметта, със сакралността се обвързва целият български народ.
Има съвременна модна тенденция - във всеки кабинет да стои портретът на националния герой. Въобще винаги - на политици и държавници над главите им стои портрет. Понеже Левски е сакрална личност, героизирана личност, някой може да си го остави в кабинета и да си го гледа.
Но това е личен поглед на даден политик или държавник - нека те да си обсъждат. Аз не бих искал да ги коря, защото Левски се превръща от реалност в един символ. Левски се приема като национален идеал, според мен.
И Левски ни дава пример именно за това - на мъдро и равновесно отношение към историческите категории, към идеалите, не ни прави фанатици. Той не е политически или български фанатик, той е един човек ренесансов. “

Цялата статия може да се прочете на адрес


Няма коментари:

Публикуване на коментар