неделя, 2 март 2014 г.

Денят на Освобождението



България 
       Радко Радков

Кой носи на рамо заветния сноп
и сплита косичник от жълта ръкойка?
Кой прави бунтовник от свития роб,
икона от селска девойка?
Кой хвърля в браздата цъфтящи звезди
и ражда мъже легендария?
Кой Левски и Ботев роди -
България!

Кошута ли пие от извор вода,
елен ли с клонати рога я размъща,
с очи я избистря, когато в беда
юнак от Балкан се завръща
и в струите кървава риза пере,
че пукнала пушка обжари я.
Кой с билки кръвта му ще спре -
България!

Когато на паметник хладния бриз
върл флаг с ятаган-полумесец загърля,
от старите църкви излиза Христос
и в пъкъла флага захвърля.
Защото си нямаме две знамена,
едничък е стягът ни, стария,
с лъва в трикольор-светлина -
България!

Димящите турски окопи помни
и щурма на Одрин със Шуми Марица.
Поручика, паднал със сабя встрани,
на лоба с разперена птица.
Кой вдигна пехотата прашна на щик,
кой с въглена жертвен обгаря я -
да хвръкне със страшния вик -
България!



Не искаш да колиш, тъй както те кла
на пътища лепкави зъл агарянин.
Ти майка дори на врага си била -
арапина с кон аждраханин.
Напет капитан бяла риза пере
през лютия мраз в януария.
Кой няма за теб да умре,
България!

Няма коментари:

Публикуване на коментар