вторник, 4 септември 2012 г.

Нашите празници: Единение българско



Съединението е един от най–светлите празници, който се отбелязва достойно от всички българи по света. Това не е само повод да си припомним някои от най-хубавите страници от новата ни история, но и повод да се опитаме, вглеждайки се в миналото, да извлечем поуки за настоящето. Защото това е празник на обединението, ден на всички българи. Актът на Съединението показа ясно какво може да постигне народа ни, ако е единен, как  може да защити достиженията си, ако всички заедно последователно и смело работим за националната идея.
За българите, живеещи извън пределите на България смисълът на Съединението не се изчерпва с историческите измерения на този ден. Да сме заедно, да отдадем заслужена почит на онези светли личности, благодарение на които днес има България, да усетим себе си като част от онова голямо Общо, което ни свързва,  това е същността на единението.
Пример за това как българите можем да сме единни е празникът, който се подготви  и осъществи от две български организации – Асоциация на българите в Тарагона „България“ и Асоциация на българите в Гисона, събрал над двеста души. Една феерия от звуци, багри и музика!  Навсякъде звучи българска реч, извиват се кръшни нашенски хора, ехтят български песни. Пъстрите престилки на носиите, писаните раклички, красивата народна шевица, топлата троянска керамика  – всичко се смесва в един чуден калейдоскоп, от който струи Българското. Звънливите детски гласчета подемат онова мило „Я кажи ми, облаче ле бяло“ и усещаш как в гърлото ти се надига буца и сърцето ти се свива – и ти имаш  майчица, там далече, на хиляди километри ...
Зазвучават ритмите на шопска ръченица, на сцената излиза фолклорна група „Здравец“ към Асоциация на българите в Тарагона – ярките носии, цветята в косите, ведрите усмивки и красивите лица говорят само за едно -  това са чеда на нашата земя.
Ех,  ти хубост българска!...
Музиката не спира, танцьорките се носят в ритъма на Дайчовото хоро и копаницата. Сърцето не изтрайва,  краката сами подемат ритъма. Извива се голямо хоро, може би повече от сто човека дишат в един дъх, сърцата им бият в един ритъм.
Хорáта продължават под звуците на оркестър „Истряни“. Извиват се, кръшни и буйни. Народите песни ехтят под каталунското небе.
Българите празнуват своето единение.


Няма коментари:

Публикуване на коментар