понеделник, 11 март 2013 г.

Земя пълна с добрини: Родопа планина


„...Родопската гора е сродила и вис, и равнина. Планината е просната и нагъната като китеник и гората поръбва хоризонта. Кръстат стремеж – и на възбог, и на възшир...
Затова в Родопите има толкова различни гори.

Гора за печал – северна, усойна, с ветрец като прясна болка. Гора за веселие – южен хоровод, [*] накеркéлен от гайдата на вятъра. Гора заглъхнала - в някой преслоп. Яростна гора – на превал.

На един и същ родопски баир може да се срещнат шест родопски гори. С нюанси на печал, веселие, борба, ярост. Та къде другаде може да намериш гора според настроението си? Ако си тъжен, тръгни през катедралната широколъшка гора – там тъгата се прослънчва и става молитва за песен; ако си неспокоен, излез на кайнадинските ридове – древните горски напеви сресват чоглавите мисли; ако си зажаднял за говор, хвани дебрите на Снежанка; ако търсиш покой, влез в горите на Ардашлъ и Чаирите – там тишината е библейска. Древни сказания бродят по Хайдушки поляни, а гняв - на Перелик... Родопската гора не е гора, а зелена литургия за душевно очищение. И без да зная къде са раят и адът, мисля, че чистилището е в родопската гора...

Родопската гора е като добре настроен инструмент. Самата тишина сред боровете е като песен. И в тази песен на тишината има всичко – и ручене на вятър, и шепот на трева, и ромол на ручей, и тупване на шишарки, и реене на орли... Има и говор на далечни близки, има и неизказана обич. Мълчание, в което сърцето се венчава с природата и се даряват взаимно.“
Николай Гигов



Няма коментари:

Публикуване на коментар