неделя, 8 септември 2019 г.

Школското звънче ще зазвъни отново



За десета поредна година школското звънче ще призове децата от провинция Тарагона да влязат в класните стаи на българското неделно училище. 
В днешния глобализиран свят е нужно и да знаеш кой си, какъв си, къде са твоите корени.  Важно е да познаваш миналото на народа си, за да можеш да участваш в градежа на неговото бъдеще.
 Важно е да познаваш красотите на Рила и Пирин, на Ягодина и Ушовица. 
Важно е да разбираш, да си служиш и да владееш  родния език. Този език, на който мама е пяла до легълцето ти приспивни песни, когато е милвала челцето ти и сърцето  ѝ се е преизпълвало с любов по малкото същество, на което е дала живот.  
Този език, на който татко е говорил за  важните „мъжки“ дела – как да хвърляш въдица, как да измайсториш къщичка за Шаро. 
На този език родителите ти те подкрепяха, когато се учеше да караш колело и се радваха, че си успял да въртиш педалите летейки по прашния път. Защото оттук е започнало голямото приключение, което всеки човек изживява и което се нарича живот.
Този език, който е заложен в гените ти, защото си българин.
Мили родители, ако не се направили все още тези неща с децата си, ако все още не сте ги изживели заедно, побързайте. Направете ги. Времето не чака. То върви неотклонно по широкия си друм. И един ден ще откриете, че вашето малко момче или малко момиче, не е вече малко. А е пораснало и се е превърнало в красив и силен мъж или нежна и деликатна жена. Те сами ще станат родители и ще преживеят същите тези чудесни дни или тревожни нощи със собствените си деца. Защото това е животът.
И не само това.
Какъв е коренът на децата ни? Кое ще ги свързва с определен народ  и с чия земя? На какъв език ще говорят те с вашите внуци? От каква национална позиция ще определят  мястото си в този свят?
В основата на това стои ЕЗИКЪТ. Той ни определя като човеци, принадлежащи към една или друга нация. С него сме част от онова голямо и силно племе, което повече от 15 века носи името българи. Грешно е да изоставим наследството си и да се отричаме от него. Децата ни трябва да знаят езика си  и да си служат добре с него. Защото сме българи. И те са български деца.
За да могат да разберат тайните, които ще им нашепнат тихите води на Марица и зелените дъбове на Странджа.
За да са достойни хора, които не се срамуват от произхода си.
За да нямаме нужда от нов Паисий, който да възкликва с горест „О, неразумни и юроде!...“



Няма коментари:

Публикуване на коментар